Ангел тейно си думаше

Текст

Ангел тейно си думаше: - Тейно ле,ти стар миличек, дай да ти ръка полюбя и прошка от теб да зема. Пушка на рамо ще метна гората да си набия, хайдутин, тейно, да стана, че вейке ми е додяло, додяло и дотегнало сиви говеда да паса покрай ми тъва Марица и клети турци да гоня, да гоня и да ги коля, заради нищо ниполу - заради трява зелена, заради вода студена! Ангелов тейно думаше: - Ангеле сино, Ангеле, като гората набиваш, ми мене кому оставяш? Ма сполай да ти е, Ангеле, но във гората не ходи, ми поди,синко,в Едрене, в Едрене града голяма, на юнашкото кафене, на хайдушкото мехкене. Там са се,синко,събрали тохите вярни другаре Кьор Коста от Демирлия, Стоян Карагьозлия, ала си нямат войвода - ти да хми станеш войвода! Ангел тейно си послуша, та си в Едрене отиде, Едрене града голяма на хайдушкото мехкене. Та там си Ангел намери вярни другари бащини, бащини още негови, него войвода сторили. Ангел дружина поведе нагоре къдя Баш балкан, по тая пуста Родопа, Родопа, още Пирина. Девекь години походил, походил, похайдутувал. Като турците разбрали, че Ангел станал войвода, сички се в кази прибрали, селата изоставили, чифлици пусти станали, ниви хми бурен обрасли.