Атанас сбира, тръгнува

Текст

Атанас сбира, тръгнува на Касабата ще поде да купи вино й ракия и дремна стока сякаква дугенят да си напълни. Отде Сърмашик ще мине брата си, гиди, да види и неговата главеница, негова бяла Кераца, в снага тенька загорка, в лице бяла гъркиня. Стана Атанас, та тръгна, вървял е, шу е повървял, до Беклемето отишел, до хайдучкото кладенче, до хайдучкото сборище. Лошеви хора го срящат, лошеви хора – хайдукькье: Страти младата войвода, Стоян от Мехмечкюво, Маноль от Дерекюво и Киряк от Касабата. Тие му с листо свирнали, свирнали и повикали: – Остой, Танасе, почакай! Танас се стори, че не чу, еми си сбоде кончето и на конче думаше: – Конче ле, църно гарванче, конче ле, наймаш ли се, конче ле, да ме отнемеш от тява хора лошеви, лошеви – хайдукькье, гривата ще ти позлатя, ногите ще ти посребря! Още си дума думаше и тенька пушка изпука, Атанас панна от конят. Главата му се валяше, с езикят хоратоваше: – Конче ле, църно гарванче, я се, конче ле, надявах ти да ме, конче, отнемеш! Страти пре Танас отиде и на Танаса думаше: – Танасе, младо бакалче, нали ти с листо свирнахме, свирнахме и повикахме, защо се стори, че не чу? Не ми бе да те убия, ми ми бе да те попитам за мойта тайфа голяма, за младати ми къщница, за дремните ми дечица!