Бързала Бърза бял хустань

Текст

Бързала Бърза бял хустань, бял хустань, бял бубакерен. Три години бързала, на четвъртата скроила. Млого го Бърза бързала, с него кальмана да стане, двя дяца Бърза да кръсти на Минька, на Кукулькина - Янчица и Еленчица. Сеннала Бърза да шие. До три е бода сторила и Вълко оттам замина. Той си на Бърза думаше: - Стига го бърза,Бързо ле, хустанят бубакерният, че няма да го кердосаш! Ми ще го,Бързо,кердоса бре църна Стана Тръшльова - букурещката циганка! Хайде,Бързо ле,да вървим! Я пък Бърза му думаше: - Вълко ле,младо терзийче, постой, Вълко ле, почакай още ми неска и утре: Райко в Факия ще поде в Факия и в Алмалия да прави къщи високи, да прави, да пазарява. Пък имам момче стигнато чираче с кюмуржиите да дойде да се облече, ризата да му операм, операм и я закърпям, че малък ще го оставям - кой ще го Тодор опере, кой ще му риза закърпи! Я пък Вълко хи думаше: - Бързо ле,мари хубава, мене ми Тодор не трябва! Ко имаш омукь да дойдеш, стани, Бързо ле, да вървим, че ни е пътят делеко! Я ще те,Бързо, заведа в Едига и Димотика. Станала, пременила се, тури Янчица в цедилка, тури я и я задяна и си с Вълко тръгнала. Вървяли, шу повървяли. стигнали ряка Велека, на голямата кюприя. Вълко на Бърза думаше: - Бързо ле,мари хубава, фърли си, Бързо, дятето! Я пък Бърза му думаше: - Вълко ле,младо терзийче, дяте се лесно не фърля - дяте е ръзен от сърце. - Фърли го, Бързо, фърли го, ели се назък повърни, та ме самичек остави! Бърза на Вълка думаше: - Вълко ле,младо терзийче, ела ресните отрежи - да не се назъкь обръщам, га панне Янка в ряката, да не я видя със очи, че ще ми скъне сърцето! Вълко ресните отряза и Янка панна в ряката, пустата ряка Велека!