Бързай, Радо ле, да же́нем

Текст

— Бързай, Радо ле, да же́нем, ове́сът да оже́неме, кръсти́ни ше го сто́риме, че утре ше се премени́м, на панаги́рет ше по́дем, на гьоктепският панаги́р, панаги́р свети Проко́па, че са ня, Радо, ка́ниле, на го́ске, на панаги́рет! — По́ди си, Петко, самичек, в Гь́октепе на панаги́рет, я не́ма с тебе да дойда, я ме Гь́октепе потресе, га бях у Стойна цене́на, у Стойна Бахчува́нката, дя́тето да хми ва́гюлем, утрин ме рано бу́деше, та ме за о́да пра́таше, от Кунде ода да нося, със голям бъкъл на́рамо, синжирет рамо раняше, пък ме ногъ́та боля́ше, два на́търтъка беряха. Татка го турци заклаха, кара́вренските яруци, майка дувица остана, със девекь дяца на́ръки, енно от друго по-дремни, тъче ня майка разпръ́сна, по чузди села ерга́ткя, мене в Гьоктепе цениха, у Стойна Бахчова́нката!