Блазя на Стара планина

Текст

Блазя на Стара планина, зиме и ляте все пълна, зиме е пълна с овчаре, ляте е пълна с юнаци, до сяка бука и юнак, до сяка крушка и пушка. Напреж дружина вървяха, Хажи Димитър от Сливен и Кючюк Стефан от Тулча. Стефан Димитрум думаше: - Уйко ле, Хажи Димитре, я сноще легнах, та заспах и в съне видех лошав сън: църно ме куче претече с кървави уста насреща - дали я за зло за добро? Пък Димитър му думаше: Гледай си, холам, работа съновете са гяулцки - тва те е гяул излъгал! Още си дума думаха, думаха, хоратоваха, темна се мъгла зададе. Не било мъгла от бога, ми било мъгла от хора, от хора, от клети турци. Тенька се пушка изпука, удари Кючюк Стефана. Стефан се виком извика: - Уйко ле, Хажи Димитре, тъй ли ни било писано: в недяля булка под було, в понедялник - жива раздела!