Булко Калудко, Калудко

Текст

Булко Калудко, Калудко, шу по дор ходнш жална́во, жална́во и къхърна́во, дале те я баба карала, карала, напубивала, дале те е рано будила? — Ня ме е баба ка́рала, ка́рала, напобивала, нито ме е рано бу́дила, ми се за майка затъжих, за майка, още за татка, за кака и за калека, за бате и за булката! — Булко Калудко, Калудко, ми когато те главя́ха, ти ко бе малка и глупава майка ти глупава ле бе, та те на мене да́даха, мари, нале ме знаехте, че я съм пусти колибар, колибите ми далеко, от нъва страна морето, ти се, Калудко, надявай, кога морето пресъхне, та на гь́олове да стане, тогава ше те за́ведам на майчинем ти селото!