Даде госпокь царство ширно, коладе ле

Текст

Даде госпокь царство ширно, коладе ле, царство ширно - ходулину, коладе ле, ходулину - цар Костадин, коладе ле. Че забравил Христа бога, коладе ле: със конь ходи на цръквата, коладе ле, с остра сабя комка зима, коладе ле, с маждрака си - литурьета, коладе ле. Нажали се на господя, коладе ле, та изписа бяло книжье, коладе ле. Не го пусна ни на земя, коладе ле, ни на земя, ни на небо, коладе ле, ми го пусна над цръквата, коладе ле, над цръквата - келията, коладе ле. Не го видя нийде никой, коладе ле, ми го видя малко момче, коладе ле, малко момче - граматиче, коладе ле. Та отишло да го земе, коладе ле, ма не моло да го стигне, коладе ле, та отишло във цръквата, коладе ле, та сторило три метана, коладе ле, че изляло малко момче, коладе ле, над цръквата - келията, коладе ле, та стигнало и поело, коладе ле, бяло книжье с църно писмо, коладе ле. Че сеннало малко момче, коладе ле, да си чете бяло книжье, коладе ле, като чете сълзи рони, коладе ле. Насреща му цар Костадин, коладе ле, попитал го, разпитал го, коладе ле: - Малко момче граматиче, коладе ле, като четеш бяло книжье, коладе ле, защо рониш бистри сълзи, коладе ле? Отговаря малко момче, коладе ле, малко момче граматиче, коладе ле: - Ой те тебе, цар Костадин, коладе ле, страх ме яде да ти кажа, коладе ле, грехота е да ти скрия, коладе ле - свършило се твойто царство, коладе ле! Царството ти госпокь дава, коладе ле, госпокь дава на турчина, коладе ле. Отговаря цар Костадин, коладе ле: - Двя се риби в огънь пекат, коладе ле, кога хрипнат от огънят, коладе ле, от огънят във водата, коладе ле, ще се свърши мойто царство, коладе ле! Дор издума цар Костадин, коладе ле, хрипнали двяте риби, коладе ле, от огънят във водата, коладе ле. Отговаря цар Костадин, коладе ле: - Ой те тебе, малко момче, коладе ле, малко момче - граматиче, коладе ле, свършило се мойто царство, коладе ле, той ще стане труцко царство, коладе ле!