Дафинко пиле Дафинко

Текст

Дафинко пиле Дафинко, мари знаеш ли, повниш ли, когато бяхме на заман, на заман, на годините, та въенно лефтеровахме и въенно отбировахме и вярен каўль правехме: който се напреж оглави, оглави, та се изгори, ожени, та се поцърни, та ще го бяда бедиме и ще го глоба глобиме хильляда и пекьстотини, девекь години в темница! Че га го пуснат, та дойде трявките да го спрепинат, трявките, гиди, сламките, на йгла да се подпира! Като думата падаше, та я Дунавът носеше там долу, та под селото, цървена ружа никнеше. Та кой ружата беряше - царяму ойлум Султанка. Кя си ружата беряше, та я гюлсамо правеше, че си дрехите пръскаше на гюлсамо да хи мерисат и на бял цървен трендафел.