Дико дугенят затвори

Текст

Дико дугенят затвори, с студна го вода напръска, с гръцка го метла измете. Че е посъбрал, посъбрал негови млого юлдаше, юлдаше и кафадаре да ги служава, гощава. Дико хми тихом говори: - Тъва е слуга от мене и още енна ще служа, че й друго момче имаме! Седяли, шу са седяли, думали, хоратовали, станали да си отходат. Дико на попът думаше: - Остани, попе, подире, да ти се оплакам - голям ми лишан станало. Толкова гора широка, толкова буки високи, не найде ли се, попе ле, някое дърво във нея кукувицата да кацне, да кацне, да закукова, ми дойде, попе, та кацна на мойто ново дугене, та кацна и закукова! Попът на Дика думаше: - Стори си сърце, Дико ле! Това е божье пиленце, къдято ходи и кука. Още си дума думаха и хайдукькьето влягнаха. Тие си Дика фатиха, назъкь му ръки извиха, та ги с поясът вързаха и три кесии паннаха. Дико хайдукькье думаше: - Енната кèсе е моя, другата кесе е селцка, пък третата е цръквенцка! Тие си Дика забраха във къщи да го заведат. Той хми се милно молеше: - Искайте, шуто искате, във къщи да не флизате, че е жената лехуса - да не се нящо уплаши! Тие си вътре влягнаха и на Панота думаха: - Казвай, Паното, парите! Ти имаш пари земални, в тенекия са скриени! Дико пак хми се молеше: - Жената не я мъчите! Колкото пари имаме - и наши пари и чузди, сичките ще хи дадеме, пък сетне ше ги плашаме!