Димитър Златки думаше

Текст

Димитър Златки думаше: - Златко ле, златна ябълко, и древнополцка неранза! Я сноще дойдах, Златко ле, от вино - от Касабата, та благо вино донесах и скума жълта ракия. И майка ми е казала, че лежиш болна в постеля, та дойдах да те обидям, лимоне да ти донесам, лимоне и протокале, устата да си разквасиш, сърцето да си разхладиш и да те, Златко, попитам де ти е, Златко, лошаво - на глава, ели на сърце? - Любе Димитре, Димитре, редома ми е лошаво, ала на сърце най-вече! - Златко ле, златна ябълко, становай, Златко, становай, становай и оздравявай, че в тъва, Златко, недяля за сватба ще заготвиме, че булка, Златко, ще ставаш! - Любе Димитре, Димитре, ми няли бива, любе ле, да я сватбата помястим за по-горната недяля, че я съм, любе, болнава, болнава, любе, ензава - не мога булка да стана, не мога дивань да стоя! - Не бива, Златко, не бива, сватба се назъкь не връща! Я мястих, любе, и чаках - не мога вейке да чакам. Стани ми, Златко, събери среброто и гиздилото да пода да се углавям за друга от друго село- и нея Златко ще думат! - Димитре любе, Димитре, земи го от полицата, та поди, та се углави! Земи го, пусто да стане! Колкото мене пойма, толкова й друга да имаш!