Димке за вода ходеше

Текст

Димке за вода ходеше на пряпус желти папуце, с тенька книката престелка, с каладисани харкоми. Лалю подире вървяще, харкомите хи държаше и си на Димке думаше: - Ах гиди,Димке,брех гиди, дай я на мене таз китка, таз китка зелен босилек, дето я носиш на буза - я да я туря на чело! Димке на Лаля думаше: Махни се,Лалю,оттука, че как ще хората да рекат - Лалю и Димка главени! В петък се Димке оглави. в недяля хми бе сватбата. Че в понедялник утрина дядо хи Диман думаше: Сваляй, булко ле, бракмата, бракмата и гиздилата, надявай руба по-долна, по-долна руба, жетварцка, имаме втасал очумень горе на наше Прийово - да подем да го оженем! Димке дядум си думаше: Дядо ле,Диман чорбажи, ние го едекь немаме в недяля булка под було, че в понедялник на нива! Ние го едекь имаме: в недяля булка под було, два деня вътре да седи, в сряда за вода ще поде, в четвъртък - пре кальманата, в петък на възвратки ще поде, на възвратки, та пре майка си, че чак другата недяля булка на нива ще поде!