Димо дугенят затвори

Текст

Димо дугенят затвори и си във къщи отиде, та на Тодорка думаше: - Булко Тодорко, Тодорко, подай ми, булко, кандилят да вляза в темно яхърье бивольлье да си нахраня и мойто конче хранено, че утре рано ще вървя за вино и за ракия! Пък Тодорка му думаше: - Димо ле,младо бакалче, вчера от вино дойдахте, пак ли за вино ще ходищ? Я пък Димо хи думаше: - Булче Тодорко, Тодорко, дугенят ми е на пътят, на пътят, на кръстопътят, сякакви хора миноват, та ми виното изпиват, виното и ракията. Кя му кандилят подаде и Димо влязе във дамът. Бивольлье прави стояха, стояха, плахо гледаха. В яслите Димо намери енно ми голо циганче, хем голо, холам, хем грозно. Той на циганче думаше: - Циганче църно и грозно, защто си тука легнало в яслите между биволи, та ми бивольлье не ядат? Пък циганче му думаше: - Димо ле, младо бакалче, я не съм църно циганче, еми съм църната чума! Ти глашиш, Димо, да ходиш за вино и за ракия. Я дойдох, Димо, за тебе, за тебе и за Тодорка, за твойто мъжко дятенце, за твойте лиси бивольлье, за твойто конче хранено! Димо се млого уплаши и на чумата думаше: - Чумо ле,църна и грозна, нема ли колай някакъв със пари да се откупим? А пък чумата му думаше: - Димо ле,младо бакалче, той госпокь пари не зима. Мене ме госпокь проводи сичките да ве помета, къщата да ви затворя, къщата, Димо, с дугенят, достове да ти отбия, достове и приятельлье и млого ваши познати!