Еринка млада невяста

Текст

Еринка млада невяста кя на баба си думаше: Бабо ле, Катранжийко ле, ще пода,бабо, у майка, ще пода да се видиме и да хи,бабо,поседя! Стана Еринка отиде. Като я видя майка хи кя на Еринка думаше: - Щеро Еринко, Еринко, глеш ми се, щеро, кахърна, кахърна и касафетна? Пък Еринка хи думаше: - Мале ле,мила майчо ле, я дойдах, мале, я дойдах, да ти се окам, оплакам. Откак ме булка завёхте, завехте, вътре увехте, та вейке ми е додяло, додяло и дотегнало тежка нишкова да свалям, да свалям и да я дигам, хурни любове да мяся, да мяся и да хи пека, земална къща да мета, да мета и да я мажа, църни пенжурье да трия, та си снагата потроших и си лицето погрозих! Кя хи майка хи думаше: - Щеро Еринко, Еринко, ти земи писмо напиши, та го Василюм проводи: "Де да си,Василь,да дойдеш на мене колай да найдеш! Ко се, Василе, забавиш, я у майка си ще пода!" Еринка писмо написа. написа и го проводи на Василя в Евреневово, дето с татка си работи, работи пусти дюлгерлък. Василь писмото четяше и на татка си думаше: - Тате ле, майстор Никола, я ще в Търново да пода, пироне да си прякупя и да се видим с Еринка! Кат стигна Василь в Търново, Еринка вкъщи не найде. Той на майка си думаще: - Де е,мале ле,Еринка? Кя му майка му думаше: - Кя у майка си отиде, отиде - вейке не дойде!