Еринкина баба излязе

Текст

Еринкина баба излязе отвънка на хоратата, та на комшийки думаше: - Комшийки, мои селянки, я ше ве дума попитам - правичко да ми кажете. Откак сме Еринка довели, довели, вътре увели, врата сме не затворили, огънят не сме зарили, кандилят не угасили, сохрата не сме дигнали от госкье, от мусафирье, от мусафирье вървеньнье! Не можем да се сятиме дали е булка безчестна, ли хи е блага думата, думата и хоратата? Еринка от вода идяше, та чу баба си шу рече. Кя свали бяли харкоми, надяна мъжка прямена, че на берберин отиде и на берберче думаше: - Берберче, младо момченце, земи ми коса острижи и рус ми чамбас остави, та че си гледай работа! Еринка бяла й хубава, остави дяте в люлката, че наби гора зелена. Три деня в гора бродила, три деня и три вечера. На четвъртата излязе на Стоянови егреци и на Стояна думаше: - Стояне, млада кехаю, искаш ли мене за чирак я да ти паса овцяте? - Еми искам те, мер не те! Я си самичек останах, не мога в село да пода, та булчето си да видя, хубаво булче Еринка! Той стана рано утринта, опрати овце с чиракът, че си във село отиде булчето да си обиде. Стоян майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, къдя е,мале,Еринка, Еринка, булче хубаво? - Еринко, сино, забягна, забягна, на друг престана! Стоян се върна вечерта кахърен и касафетен. Еринка ще го попита: - Стояне, холам Стояне, Стояне, мой чорбажию, оти си жален-кахърен? Стоян чираче думаше: - Овчарче, младо чобанче, ми как да не съм кахърен, кахърен и касафетен? Я ми булчето забягна, забягна - на друг престана! Еринка дума Стояну: - Стояне, любе Стояне, ми я съм бяла Еринка! Я не съм с друг тръгнала, еми си,любе,избягах пре тебе, любе, да дойда, на тебе, любе, приставам! Не мога в село да жива, пре твойта стара майчица, че ме къхпея изкара!