Еринко, сива й лунива

Текст

Еринко, сива й лунива, и още тиха й бодлива! Остарила си Еринка грижето и чукмането и кникатата престелка къта день да се премяня, къта день, къта недяля, на недялята - два пъте, пък на мяшеца - четери, отде Петровем да върви, отде Петровем за вода, край Петровото дугене. Петър събира, тръгнова и си мулето седлае, на Созополе ше поде. Еринка оттам замина, той на Еринка думаше: - Еринко, сива й лунива, я сега сбирам, тръгновам на Созополе ще пода занаякь да се науча, занаякь-хубав терзилък. Чакай ме, бяла Еринко, чакай ме, надявай ми се - на заговезни ще дойда, тогава ще обостиме! Чакала бяла Еринка, чакала, надявала се цяла година й полвина и един день до планнина - Петър го нема никакъв, ни Петър, ни хаберят му. Еринка книга изписа, та я на Петър проводи: "Млого му здравье на Петра, де да е Петър да дойде, да дойде, да обостиме, със китка да изляземе!" Петър хи върна хаберят: "Млого хи здравье Еринки, Еринки и на майка хи. Нека се глави Еринка, нека се глави и жени, нека си търси късметят - той Петър нема да дойде, Петър се покалугери!" И кя се Еринка оглави за Тома бре, дядов Петков, за Тома с кривите ноги. - Еринко, сива й лунива, и още тиха й бодлива! Петко безсолно не яде, яма ти ще го научиш, че готвиш манжи безсолни!