Гьорги на Тонка думаше

Текст

Гьорги на Тонка думаше: - Тонко ле,мари хубава, я умирай, Тонко, я ставай, доде ми ходи любето, любето Златка хубава, бре Златка - комшийката ни, бре Златка - одовицата! Пък кя му Тонка думаше: - Гьорги ле, яназине ле, Гьорги ле, късканжию ле, я нема скоро да умра, ма й нема скоро да стана, току ми търси илаче, илаче за оздравяваньнье! И той я Гьорги затвори в тяхната нова колиба, че във Търново отиде на Ивановото дугене, Ивана - Копаньковчето и на Ивана думаше: - Иване, юлдаш кафадар, имаш ли църна утрова, че имам куче ганаво - да фърля да го утровя! Иван на Гьоргя думаше: Гьорги ле,юлдаш кафадар, кучето не ще утрова, ми иска пушка и крушунь! Ти си, Гьорги ле, авжия, авжия и крушумжия, та земи да го убиеш! Гьорги навънка излязе, та пре Никола отиде, Никола комунжийчето и на Никола думаше: Никола, юлдаш кафадар, имаш ли църна утрова, че имам куче ганаво - да фърля да го утровям! Никола дума на Гьоргя: - Гьорги ле,юлдаш кафадар, имаме, бельки немаме, ма я на сякой не давам, ама на тебе ше ти дам. Драмът е, Гьорги, по ялтън, два драма - за два ялтъна. Че си зе Гьорги утрова и на колиба отиде. та си на Тонка думаше: - Пий, Тонко, благи илаче, илаче, да оздравяеш! Я пък Тонка му думаше: - Гьорги ле, яназине ле, тва не са,Гьорги, илаче, еми е църна утрова! Защо ме лъжеш, Гьорги ле, защо ме лъжеш и мамиш - ти искаш да ме отровиш! Току дай, Гьорги, да пия, да пия,Гьорги,да умра, да умра, да се отнемеш!