Гюра одоло идя́ше

Текст

Гюра одоло идя́ше, одоло, от Мехме́чкьово, право в Кайрякат сочеше, у Нане чорбаджи́ята, у жената му Еринка. Наню чорбаджи думаше: — Я слизай, Гюро, от ко́нет, да те гостиме, служиме, та че да те опъ́диме, на конакът си да по́деш, на кона́кът си на кона́к! — Наню ле, чорбажию ле, ня ме е татко прово́дил, да ме гостите, служите, та че да ме опъ́дите, на кона́кът си да ходя, ма кона́кът си на конак, ями ме татко проводи, да ме за Стана оглавиш, за Стана дъ́щерята ти, ку ня за Стана, за Тона, за Тона унуката ти! — Гюро ле, мо́мче заго́рче, хатъ́р да ня ти оста́не, Стана в Загор'я ня давам, Тона загорец ня зима. Я вчера ходих на Конак, там видях мома за тебе, бре бяла Неда По́пова, По́пова, поп Николова! — Наню ле, чорбажию ле, що ми е Неда Попова, я ако исках върната, върната парати́сана, та щях да зема, да зема, Калинка от нашто село, ба́ре е мома хубава, и се от малки знаеме!