Илчо Милкони думаше

Текст

Илчо Милкони думаше: - Булче Милконо, Милконо, Милконо млада желепко, Каргуюската бакалка, стани ми,булче,събери моята руба цошена, цошена, казимирена, че са ме,булче,канили, канили и калесали в Сърмашик на голям годеш и на болярско капильльо. Милкона Илчу думаше: - Мѝ хо̀ди,Илчо,в Сърмашик, че е година хайдушка, хайдушка и кържалийска, че ти се Сай покани, покани да те убие! Илчо Милкона не слуша, ми стана, та се премени с негова руба цошена, цошена и казмирена. Изведе конче хранено, със синю го седло оседла, с желта го юзда обюзди и си го Илчо възседна. Вървял е, шу е повървял, до Ковач Илчо отишъл, там си кончето разяхна, студена вода да пие, студена вода ледена. Тамънь се току наведе, тенька се пушка изпука, удари Илче в сърцето. Главата му се валяше, с езикят хоратоваше: – Саюле, жандарине ле, няли е язък за мене, за мене – за мойта младост!