Илчова кака на Илча, мари

Текст

Илчова кака на Илча, мари: — Ха да те, кака, углавим за Керка Кирмикчийкина, мари. Я пък Илчо хи думаше: — Нека си, каку, походем, мари, ду делиюският панагир, на панагирет ше по́да, мари, дулгере да си пъ́зарем, дулгере, стари масторе, мари, къщата да ми направят. Илчо дулгере пазари, мари, висока къща да прави, висока къща й широка, мари, широка дор кюшелия. Ска́рале са се, скарале, мари, Илчо и Стоян двамата, със Стоян башат майсторът, мари, бре Стоян, бре хуресникат. Стоян се люто закани, мари, Илчом сянката да вгради. Стоян му вгради сянката, мари, Илчо се болен разболя, разболя Илчо, разляжа, мари, той на кака си думаше: — Како ле, како Деспино, мари, ти кажи на дулге́рето, кажи хми на дулге́рето, мари, бързо къщата да правят, да правят, да я покрият, мари, да рекат, како, хората: „Бре блазя, блазя на Илча, мари, че смо́гна, та си направи, та смо́гна, та казандоса, мари, та стори къща висока!” Ку ня мо с очи да видя, мари, баре със уши да чуя! Тамань сле́мето дигнале, мари, и дулге́рето викнале, и дулгерето викнали, мари, Илчо се с душа раздели!