Имала майка, имала

Текст

Имала майка, имала до деветина синове, дор девекь сина левенти, десети - Гьорги Грозника. Гьоргьова майка думаше: - Махни се, Гьорги, оттука да не ми грозиш къщата, къщата, още дворите и девекь сина левенти! Гьорги майци си думаше: - Къдя,мале ле,да пода, като съм малък и глупав, като пътища не зная? В пустата гора да подеш - эверове да те изядат, по света да се не видиш, не видиш, Гьорги, не чуеш! На Гьоргя му се нажали, той на майка си думаше: - Подай ми, мале, дрешките, дрешките - неопраните, кърпени - недокърпени, ямурлъчето сдраното - я ще се махна оттука. Ма да даде госпокь, мале ле, като оттука излегнам църната чума да влязе синове да ти измори с тяхните млади къщници и дремните хми дечица - сама на света да останеш. И за мене кайль да ставаш, ма и мене да ме не найдеш! Гьорги от къщи излязе, чумата вкъщи влягнала та хи синове изморк с тяхните млади къшници и дремните хми дечица. Един день Гьорги намисли: "Я да се назъкь повърна - да видя майка шу стори!" И стана Гьорги, та тръгна, в тяхното село отиде, край тяхни двори подмина. Двори хми пусти станали, репех и тръньнье обрасли. Майка му вънка стояше поцърнена и погрознена. Гьорги майци си думаше: - Бабичко, стара старяйко, имаш ли място за мене и за пекьстотинтях ми овнета? Гьоргьова майка думаше: - Пътниче, горко странниче, та имам място, мер немам за тебе и за овнетата ти! Я имах, момко, я имах по певетина синове, дор девекь сина левенти, десети Гьорги - Грозника. Сама си Гьоргя изпъдих, да ми къщата не грози. Гьорги навънка излязе, чумата влязе във къщи, та ми синове измори, синове, млади къщници и дремните хми дечица, та ми се къща поцърни, сама на света останах. И за Гьоргя кайль становам, ма й него не мо да найда! Гьорги майци си думаше: - Мале ле, мила майчице, я си съм Гьорги Грозникът. Няли си чула разбрала: майка сина си да пъди и госпокь кайль не става!