Инже на Коля думаше

Текст

Инже на Коля думаше: Колю ле, байрактарю ле, развявай, Колю, байрякът низ тъва гора зелена, низ тъва Странжа планина, в Хасекията да подем, там има млого боляре, боляре и чорбажии! Колю на Инже думаше: - Страх ме е,Инже,страх ме е, че хасекийци са авжии, авжин и куршумжин, та ще не,Инже,завардят, ще фърлят да те убият! Инже на Коля думаше: Колю ле, байряктарю ле, не бой се, Колю, не бой се, не бой се, не страхувай се: я нося риза-ризница, мене ме крушунь не лови! Колю се в гърди удари и се на Инже покани: - Га да е,Инже,га да е, га да е и кога да е - от конче ще те съборя, крушенят ще те удари! Не било мало за млого, ми било на недялята. Колю си в къщи отиде и на майка си думаше: - Стани ми,мале,събери тохите стари рупове и кръстатите золоти на комунжий да пода, да сляе крушунь сребърен, оти се Инже пофали, че носел риза-ризница, та си го крушунь не ловял! Той на комунжии отиде, та си сля крушунь сребърен, от сребро,с три кюшета, че си тюфякът напълни. Колю под моста стояше, Инже по моста вървяще, конче му кротко кротяше, кротко кротяше, тропяше като ми млада невяста. Колю тюфякът отпена, удари Инже в сърцето. Главата му се валяше, с езикят хоратоваше: - Аферим, Колю, машалла! Колю на Инже думаше: - Инже ле, млада войвода, ти нали ми се фалеше, че носиш риза-ризница и си те крушунь не лови!