Иван на Донка думаше

Текст

Иван на Донка думаше: - Доне ле,Донче милото, викай,Доне ле,межия цялото село момите, момите и момчетата в нашата драга махала, и в вашта, Доне, по-драга! И я,Доне ле,ще дойда на вашта,Доне,межия, та да ме,Донче,надпяеш за баш момата в селото - за башат песнопойката! Пък ко се,Доне, не сяташ за коя да ме надпяеш, ти налей вода в бял бакрач, тури го да се обистри, че се над него надникни - която видиш в бял бакрач, за нея ле ме надпяеш. Дона на Иван думаше: Байне ле, бате Иване, я налях вода в бял бакрач, турих го да се обистри, че се над него надникнах. Гледала Дона, гледала бар енна Дона не видя - мене си видях в бял бакрач! - Доне ле, Донче милото, за тебе ще ме надпяеш! - Байне ле, бате Иване, ми дума така, байне ле, че е от бога грехота и от хората срамота! Нали сме,байне,роннина: бащите ни - побратимье, майките ни - помайчими, сестрите ни - посестрими! - Доне ле,Донче милото, честата гора сяк нема, дремно каменьные сбир нема, дълбока ряка брод нема - хубава мома - род нема!