Керанка стана отиде

Текст

Керанка стана отиде горе у бабине Златине, у баба Злата Макювцим, на баба Злата думаше: - Кальмано Злато, кальмано, поди, кальмано, къде нас, дано го татка предумаш да ме за Стама оглави, за Стама за унукът ти! И баба Злата отиде, та на Василя думаше: - Кумче ле,кумче Василе, да сторим енна работа - да главим Стама с Керанка, Керанка-дъщерята ти! Я пък Василь хи думаше: - Кальмано Злато, кальмано, не бива тъва работа. Стамо е сирак и сирмах, ще ни се смяят хората! Керанка влязе отвънка, та чу татка си шу дума и на татка си думаше: - Яко е Стамо - той ше е, ли ко ня - другог не зимам! Я пък майка хи отвърна: - Гледай, Керанко, отбирай, сетне пишманлък да нема, че ми връщаньнье омръзна по Стайковата дъщеря! Глашили и ги сгодили на день ми свети Ивана. Майка хи в Бъргас отиде памук за платно да земе. Три пъте Стамо отиде, три пъте в три вечери у Керанкине на госкъе, отиде, та хи поседя. Седяли, шу са седяли, три юза махукь изяли. Майка хи дойде от Бъргас, Керана рече да връща, та се от къщи остави, та у Ковнине отиде, у Ковня - постойницата. Стамо на нива тръгнова, Керанка в къщи отиде църно багрило да земе. Стамо се назъкь повърна, та си Керанка откраде.