Ковня на Станка думаше

Текст

Ковня на Станка думаше: - Блазя ти, дружне, блазя ти, че вьённо лефтеровахме и вьенно отбировахме, енни момчета гледахме. Ти си зе момче молайм, молайм момче, тевекель та те сякъде завида - по сватби и по зефете! А пък я, дружле, а пък я със моят грозен Никола, грозен и хем зильлярин! Не ме,дружле ле,оставя прямена да си надена, прямена – бяли хустане, тенка книката престелка, и ме на хоро не пуща, на хоро, още на цръква, та у хората как да е. Еми я имам, дружле ле, еннинко братле петимно, той си за сватба заготви - бъчове вино донесе и варель бяла ракия. Та е калесал, калесал сичката рода роннина. И за нас, дружле, проводи енно ми мъжко дятенце във ръка жълта бъклица: "Де да е Ковня да дойде бащим си лице да стори, бащим си, още братум си!" Пък той ми рече, дружле ле: - Стани си, Ковню, примени, надени риза сипана, наполи бяли хустане, тенка книката престелка, че си навънка излези, навънка, Ковию, в шумата - да видя хубава ли си, на сватба да те заведам! И я се, дружле, премених, че излях вънка в шумата. Като се върнах във къщи, той ми Никола продума: Ковню ле, тиха кахпею, земи се, Ковню, съблечи, че легни болна в постеля! Я ше си пода самичек. Ко ме татко ти попита, татко ти, ели братле ти, оти на сватба не дойде я ще хми река, Ковню ле: "Ковня е болна в халище!"