Любиле са се, любиле, мари

Текст

Любиле са се, любиле, мари, Иван и Митра двамата, от малки дору голями, мари; като голями станали, проводи Иван за Митра, мари, майка му прати за друга, за друга, в друга махала, мари, Митрин стрикова дъщеря, проводи и го углави, мари; де чула Митра, разбрала, юбзе копачат нараму, мари, и кошничката на ръка, отиде бильля да бере, мари, о́майно бильля разделно, накопа и се върнала, мари, в ново го гърне сварила, и му чорбата изпила, мари, че се на бога помоли: — Ела ми, боже, помогни, мари, с Ивана да се срешнеме, да го Ивана попитам, мари, любе Иване, Иване, Иване, углави ле се, мари, зе ле си булче хубаво, носи ле мойта пря́мяна, мари, ходи ле моят ситен ход, моята дума дума ле, мари, моите пя́сни пяе ле? Де стоял госпокь та слушал, мари, та се с Ивана срешнали, дума се ня продумале, мари, в очи се ня погленнале.