Ма́ро, Мару́лчице

Текст

Ма́ро, Мару́лчице, златна девойчице, кой бе тоя, Ма́ро, дето тебе юбля́, юбля́ и прямени, коюмжи́я ле бе, ле бе ляенжи́я? — Иване, Иване, милно, драго любе, майка ме прямени, че ме прово́дила от Е́вер за о́да. от бистър кла́денец и ми наръ́чала: „Маро, Марулчице, малка де́войчице, га на Е́вер идеш, по-кротко да вървиш, ли́ске да ня склатиш, с по́ли да ня шумиш, й ха́ркоми да дрънкаш, че на Е́вер има, овчярска сури́я с ло́шави кучета, та ше те уга́дят, уга́дят, залаят, залаят, ухапят, Я пък я хи реках: „Мале, стара мале, нека ме уга́дят, угадят, залаят, залаят, уха́пят, да ме запознаят, че съм главени́ца, тяхна кехайца!