Манда в леля си отиде

Текст

Манда в леля си отиде и на леля си думаше: Лелю ле, майчина сестро, пусни ми Манда дружина, дружина за тъва вечер и още за утре вечер, че думат, лелю, хората, че Гьорги станал хайдутин, хайдучка млада войвода, че ще до да ме заколи! Я пък леля хи думаше: - Мандо ле, моя унуко, поди си, Мандо, легни си, легни си, Мандо, самичка, той нема да те заколи! Тва си го думат хората по яди и фармакове. Кя срони сълзи два реда, че къдя тях си отиде и въз постеля посенна. Стана, кандило запали, кандило на кумизмата, та че се богу помоли: - Боже ле, милни хубави, милинка света Недяля, нали си немам майчица, майчица, милна сестрица - лелята майка не става и браточедка - сестрица! Още си дума думаше, още си хоратоваще чоляк по керемиди потропа, янгъш през коминь пропусна и влязе вътре пре Манда и си на Манда думаше: Ся как си, Мандо, ся как си? Най-тука ще те заколям, да те бар един не види, не види, още не чуе! Ся кажи, Мандо хубава, глава ли да ти отрегам, ли лице да ти эасрамя? Пък кя му Манда думаше: - Гьорги ле, хайдутине ле, по-буле глава отрежи, негел ми лице засрами! Гьорги ле, та почакай ме да стана да се применям с лефтерцката си прямена - с грижето и чукмането и с кникатата престелка, че тогава ме заколи! И той хи глава отряга, че си навънка излязе. Съмнало света недяля. Попът за цръква клепеше, Манда във кърви лежаше. Чакала Мандина леля, доде вангелят изпяят, доде пряносът да мине, че си у Манда отиде. Като е вътре влягнала. че се изгласом препяла: - Манде ле, моя унуко, яко леля ти знаеше, че така, Мандо, ще стане щя да ти пусна дружина!