Мандина майка раняше

Текст

Мандина майка раняше на Мандиното кеўръе къта утрина в събота, плачеше и нарядаше: - Мандо ле, дъщеричко ле, Мандо ле, главеничко ле, стани на майка отвори твоята къща земълна да влягна да ти поседя и да те,Мандо,попитам погрозня ли лицето, окапа ли ти косата, изгниха ли ти грижьето, грижьето и чукмането и кникатата престелка, синьняса ли ти пръстенят, пръстенят главеничкият? Ангел се спусна от небо и на бабичка думаше: - Бабичко, Мандина майко, стани се махни оттука, от Мандиното кеўрье, че хи кеўрье прокапа от твойте сълзи горещи, от думите ти палещи! Ти ми се пука за Манда, ние я Манда гледаме, ние хи редим косата и хи пръстенят миеме! Еми се пукай за Желя, за Желя - главеникът хи, че той е Жилю сираче: нема от нийде никого, та ходи кирлив, неопран!