Мандо ле, мари хубава
mando le, mari hubava
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Мандо ле, мари хубава, Мандо ле, чаша сребърна, Мандо ле, каладисана! Манда вода налива, ерменлия разлива, разлива хи водата, полива хи лицето. Манда му се молеше: - Ерменлийо, гидийо, не разливай водата, не поливай момата, че е вода ледена и е още снежена! Че ей майка де гледа, ще ме види майка ми, и майка ми, татко ми, Мандини бракькье двамина! Как у нази ще пода. как на майка ще кажа, га ме майка запита: "Кой бе тоя,Мандо ле, дето пре теб стояше, ръките ти държаше, гримните ти вияше?" - Мандо ле, мари хубава, и тва ли се не сяташ, и тва ли да те науча? Га те майка попита ти хи речи, Мандо ле: "Темно бе - не познавах го, мъгла бе - не различавах го с бяли беше навое, с църни беше сукаре, на лика бе овчарче, на прялика - еснафче."
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →