Мари Станко, бяла Станко

Текст

Мари Станко, бяла Станко, сипка Станко в село до́йде, та усипа цяло село, съде моми петна́десте, с бяла Станка, шеснадесте, усипа хи, уздрави́ хи, бяла Станка уси́пала, усипала ня оздравя, ослепи я с двя́тя очи, оглуши я с двятя уши, Станка дума на майка си: — Мари ма́ле, стара ма́ле, стани рано във недя́ля, та си наляй студна о́да, та ми о́мий руса ко́са, че ми сплети дле́ги плитки, прямени ме, нареди ме, че ме фа́ти за ръкъта, за́веди ме на хо́рото, та ме фа́ти между Янка, между Янка, между Тонка, между моите двя́те дружки, двяте дружки братучедки! Кя си стана Станкината, станкината стара майка, та си наля студна о́да, та хи оми руса ко́са, премени я, нареди́ я, че я фати за ръкъта, заведе я на хо́рото, че я фати между Янка, между Янка, между Тонка, заиграла бяла Станка, препена се на бял камень, станкината стара майка, сълзи рони и се моли: — Боже, боже, мили боже, ела Станка ти оздрави, халал да е, мили боже, девекь бика деветака, и три овни все третака! Бяла Станка прогле́ннала, прогле́ннала, прослушала.