Неда платното бялеше

Текст

Неда платното бялеше на тиха бяла Дунава. Стойко по брегът вървяще, дремно каменьные сбираше, та си на Неда фърляше. Еннъш я, та дваж удари, Неда му нищо не рече, сал току рече, отрече: - Стойко ле, първо любе ле, недей ме прави на смяхом, да ми се смяят хората, хората, Стойко, майка ти! Я сноще ходих за вода, на пъкь майка ти срещнала, та хи съм пътят чакала. Кя ми "добър день" не рече, "добър день", ни "добър вечер", сал току рече, отрече: - Недо ле, Кованлиюва, ти, Кованлицка дъщеря, ти ли ми любиш момчето, момчето биволарчето, та си го лудо сторила, лудо, Недо ле, латовно - не знае дялник, ни празник, ни га е света недяля! Вчера бе света недяля, той качи рало на кола, та на нивата отиде, на нашта нива голяма. Нашата нива подмина, та на вашата отиде, на вашта нива трънлива, трънлива и дъргалива. Първата бразна забразни и на втората повтори, че се на бога помоли: "Ела ми, боже, помогни да ми се строши орало, орало ели палешник, рано във село да пода, покрай Недине да мина! Недине имат зло куче, кучето ще ме залае, и Неда вънка ще изля от куче да ме отбрани - двамката ще се видиме."