Недялчо млада войвода

Текст

Недялчо млада войвода, Недялчо мечка щревница! Недялчовата дружина кя на Недялча думаше: - Недялчо, млада войводо, Недялчо, мечка шревница, плати ни, холъм, айлъкът, че й ние жени имаме, и ние дяца храниме! Недялчо дружину думаше: - Дружино вярна, сговорна, досега сте ме чакали - още ме малко чакайте! Мене ми хабер довтаса от Ямбол, откъдя Стамбул - Керима кадън ще мине със триста души манавье, с девекь кочии ялтынынье. Пътят ще завардиме, завардим да я фатиме, парите ще хи земеме! Още си дума думаха, още си хоратоваха - сняг и дъжд зело да лети. Дружината му думаше: Недялчо, млада войводо, нема ли, холъм, тъдява, нема ли вчарцка колиба, вчарцка, ели свинарцка да подем да се поднячим? Той хми Недялчо думаше: Дружино вярна, сговорна, тука си има, дружино, енна ми "Света София". ще подем да се поднячим! Ма нищо да не строшите, че се "София" затваря и вейке не се отваря! Като в "София" отишли, стари комизни цяпели, та ги на огънь кладяли. Кя се "София" затвори, затвори, не се отвори. Недялчо дума дружина: - Дружино вярна, сговорна, хайдете да се молиме "София" да се отвори и ние вънка да излям. Която беше от дърво - от сребро ще я изляем, вратите ще хи посребрим! Молили, шу се молили, та се "София" отвори. Като отвънка изляли, гледат Керима, че иде. Тие я отпреж претекли. Недялчо млада войвода, той смъкна дрехи юнашки, надяна дрехи просяшки, че се на пътят нареди и си ръката протегна. Керима дума на турци: Тва не е просяк отдолу, ми е Недялчо щревникът - търчите, та го фатите! Недялчо скокна на ноги, че смъкна дрехи просяшки, остана с дрехи юнашки и на дружина думаше: - Елате кой дето да сте Керима да си фатиме и жива да я одерем, да хи кожата напълним с трижгодишен бозълък! И я Керима фатили. Керима дуда кадъна, кя на Недялча думаше: - Халаль да ти са, Недялчо, девекь кочии ялтъньнье, ма сал ме жива пусните! Недялчо дума дружина: - Дружино вярна, сговорна, зимайте кой колко можете, ма и за "София" мислите!