Невяста двори метяше
nevyasta dvori metyashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Невяста двори метяше с два ми стърка босилек и дремни сълзи роняше, сълзи хи прахът пребиват. На двори явор имяше, на него пиле стояше, гукаше, гургороваше. Кя му невяста думаше: - Гукай ми, гукай, гольбче, гукай ми, гургоровай си! И я съм така гукала, гукала, гургоровала утрина рано в зори, когато си бях пре майка, пре майка, пре по-стар баща! Ма сега, голъб, не мога, не мога вейке да гукам, да гукам, да гургоровам, не мога пясни да пяя, откак съм дошла пре баба, пре баба, пре злог другаря! Доде е мома лефтера, лефтера, неоженена, къдято ходи и пяе - земята пяе под нея, синьото небо над нея. Кога се мома оглави, оглави, та се ожени, ожени, та се поцърни, къдято ходи и плаче, земята плаче под нея, синьото небо над нея.
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →