Нван майци си думаше
nvan maytsi si dumashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Нван майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, постъкни, мале, огънят, че ела сенни при мене да ти се окам, оплакам. Парят бе меже повикал лозето да му копаем, лозето с бялого грозгье. Копахме, изкопахме го, тръгнахме да си ходиме. Синьото море минахме, бялото гробье стигнахме, сеннахме да отпочинем. Сякой си върза кончето кой за гръм, мале, кой за трън, кой за цървена калинка. За мене място немаше и я си вързах кончето за енно ново кеурье. Тамънь се току наведах кончето да си отвързам от кеурьето изфръкна енно ми малко пиленце, та ми кончето подплаши. И я се, мале, надникнах да видя вътре шу има във това ново кеўрье, да не са пилце земълни. Не били пилце земълни, ми била булка под було и зетят с църни буто̀ше. Мама Стоянум думаше: - Ми тва са,сино,ми тва са - бакю ти и булката ти!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →