Одолу мале идя́ха

Текст

Одолу мале идя́ха, до три сурии бегли́цки, беглицки и чорбажи́цки, като одолу идя́ха, кехаите се м'я́саха, енно висо́ки църно́ки, и енна ру́ба носяха, и енна сга́да сга́даха, суриите се ня м'ясат. Първата, мале, сурия, дето най-напреш вървяше, зелена тряна пасяше, и бистра ода пия́ше, втората, мале, сурия, дето по-подир вървя́ше, калена трява пася́ше, и мътна ода пияше, третата, мале, сурия, дето най-подир вървя́ше, за нея нищо не́маше, ни ода, мале, ни тря́ва, и кя повя́на, исъхна, като на мома китката. Така е, мале, така е, за сичко и за ся́какво, кога се двама драговат, драговат, пък се ня земат, че ги хората разделят, и хи роннини искарат. Тяхната милос и драгос, тяхната севда голяма, ми има ле я по́света! В огънет да я фърли́ме, огънет ше изгасиме, пък тя́ва дег се драго́ват, драго́ват, че се незе́мат, дето се срешнат и стигнат, вряла хи ода попа́ря, студен хи вя́тер посреща, че се до́гроба драговат!