Огънят гори и гасне, жанъм

Текст

Огънят гори и гасне, жанъм, севдата гори, не гасне! Шу съм ергенин походил, жанъм, баре ми попрелягало. Баре се моми нагледах, жанъм, баре си конче пояздих, баре си конче пояздих, жанъм, чифте пищови поносих! Заран съм тръгнал от село, жанъм, от нашто село Габрово, по икиндия пристигнах, жанъм, в голямо село Гьоптепе. На добър конак кондисах, жанъм, у Петка Бакражоолу. Петко си има двя моми, жанъм, двя моми, двя хубавельки, двя моми, два хубавельки, жанъм, и енна млада невяста. Енна ми конче разхода, жанъм, друга ми дивань стояше, друга ми дивань стояше, жанъм. Невяста ми стомна подаде, невяста ми стомна подаде, жанъм, и ми питата разломи. Дето ми конче разхода, жанъм, и хубава бе и не бе, дето ми дивань стояше, жанты, ох, аман, аман за нея! Конче си давам за нея, жанъм, конче си давам за нея, чифте пищови от пояс, жанъм,. чифте пищови от пояс. Я на невяста възреках, жанъм, я на невяста възреках: - Невясто, млада невясто, жанъм, невясто, млада невясто, лельки ли ти са и двяте, жанъм, лельки ли ти са и двяте? Ли ти е сестра, енната, жанъм ли ти е сестра енната, енната, по-хубавата, жанъм, енната, по-хубавата? Ко ти е сестра енната, жанъм, енната, по-хубавата, невясто, тако ми вяра, жанъм, такоми вяра, и ко ми първо венчило, жанъм, поди ме глави за нея! Конче си давам за нея, жанъм, конче си давам за нея, чифте пищови от пояс, жанъм, чифте пищови от пояс.