Остана Станка сирота

Текст

Остана Станка сирота, та я бакю хи гледаше, бакю хи и булката хи, та стана мома голяма, на осемнайсе години, и я бакю хи углави, углави пък хи ня каза, за енно мо́мче богато, фа́лет го, че е работно, хем глухо, Станко, хем нямо. Енна ми света неделя, енна ми пуста утрина, Станка до́рите метяше, бакю хи отвън стояше, те́вен се облак зададе, Станка бакюм си думаше: — Дале е облак от’бу́га, еле са пусти сватове, чия ле мома ше зимат, чия ле душа ше горят? Япък бакю хи думаше: — Тебе за булка ше зи́мат, и тойта душа ше гурят! Го́рката Станка, го́рката, викнала, та се препяла: — Бакю ле ми, додях ле ви, бакю ле, омръзнах ле ви, та си ме, бакю, углавил, углавил пък ми не казал! С девекь я була прекриле, сичките Станка съдрала, пък кальманата думаше: — Придай се, Станко, придай се, с десето ше те прикрием, тебе за булка ше земем! Де стоял госпокь та слушал, зетет от конет продумал: — Придай се, Станко, придай се!