Остана Янка вдовица

Текст

Остана Янка вдовица със осем дремни дечица, осмото малко в люлчица. Съмнало света недяля, недяля като Велидень, камбана бие за цръква. Янка на цръква отиде, стояла, шу постояла, доде се служба изчете, литурье да се раздаде. Че от цръквата излязе, отде Ивана подмина, край Ивановото дугене. Иван на дугень седяше на софа, на мермер софа, тутунь наргеле пияше, варките сиряноваше, варките с варкажинте. Янчица иде отдолу и на Иванчо думаше: - Иванчо, Иван чорбажи, я дойдах да те попитам. Иванчо, наимаш ли се лозята да ми отнемеш, лозята – Пармаклъчките, бахчите - равнилъцките, децата да си изхраня, децата, осем сирака! Че меразчиите дойдаха, дойдаха мераз да искат. Иван на Янка думаше: - Янке ле, млада вдовичке, та наймам се, мер не се! Ма ще те, Янке, попитам, Янке ле, наймаш ли се по нъщом да ме дочакаш разпаса и гошоглава, по копринена кошуля, разпаса да ми поляеш? Янке Иванум думаше: - Ми наимам се, мер не се! Иван на Янке думаше: - Заколи църна кокошка, разточи тенка плакета, че купи ибрикь сребърен, тестемель-месаль копринен, та вечер у вас ще дойда, ше дойда да ти поседям, по нъщом да ме дочакаш! Янке се назъкь повърна, къдя цръквата погледна, дигна, та се прекръсти и се на бога помоли: "Боже ле, милни господи, де се е чуло й видяло два царя в енна държава! Царят си съди във Стамбул, чорбаджи Иванчо - в Сливен!"