Ой Гюро, Гюро

Текст

Ой Гюро, Гюро, Гюро юначе! Гюро си тръгва с войни - войници да войникова, да къщникова. Той си наръча на стара майка: Ой мале, мале, ти стара мале, тебе наръчам, тебе поръчам, ти да не пущаш Талинка-Янка вънка на двори, да я не види и не огряе ясното слънце! Гюрова майка Гюро не слуша, ми си проводи Талинка-Янка сама за вода долу под село на изворчето. Де я видяха църни татаре, църни татаре, грозни манавье, та си грамнаха Талинка-Янка. Доде се види права на конят, пък кя се найде в татарска земя, в татарска земя - при татаркини. Девекь години вън не изляла, вън не изляла, вътре на порти. Чак на деветтяхът, на день Велидень, църни татаркини хоро сториха. И кя излязе Талинка-Янка, та хми поводи и поиграла. Бре де я зърна чуздо-чуздинче, чуздо-чуздинче и ябанжийче. И той се фати да поиграе, да поиграе, та до Талинка. Талинка-Янка чуздинче дума: - Бре,ой те тебе чуздо-чуздинче, чуздо-чуздинче и ябанжийче, назлънжи ходи, наэлънжи стъпяй да не напрашиш желти ми месте! Чуздинче дума Талинка-Янки: - Нека хи праша, Талинко-Янке, че съм ги купил! Хайде, Талинко, ха да си ходим на нашто село! Ли ти са мили църни татаре, църни татаре, грозни манавье? - Не ми са мили църни татаре, църни татаре, грозни манавье, ми ми са мили двя татарчета, двя татарчета двя татаркиньки! - Мари хайде, хайде, ха да си подем! Мари остави ги, мари забрави ги! - Бре,ой те тебе, Гюро юначе, я ще обзема бяли харкоми, та ще да пода на изворчето. на изворчето на кладенчето, ти там ще дойдеш, да си ме земеш!