Пашата дойде в селото

Текст

Пашата дойде в селото и в Балабановци кондиса, у Балабановци на конак. Той на бабата думаше: – Бабо ле, Балабанице, на тебе давам сто гроша, пък на Вълкана – хильляда, хильляда й пекьстотини, ко можеш да я излъжеш тука Вълкана да дойде, чашата да ми налива, чашата пълна със каве и при мене да сèди! Кя стана Балабаница, та у Вълкана отиде, найде Вълкана самичка, в равна градинка седяше, седяше, поли везяше. Кя на Вълкана думаше: – Моме Вълкано, Вълкано, що си сеннала самичка, самичка кат кукувичка? Да дош, Вълкано, къде нас, да дош, Вълкано, да видиш какви ни госкье дойдаха, госкье, Вълкано, стамболци и какво пиле донеха, пиле, Вълкано, билбинче. На златна софра стояше, с ситно го просо хранеха, с руйно вино го пояха. Га си крилцата трепнеше златени перца падаха, златени и паунюви, малки ги моми сбираха, сбираха, та се китеха. Да дойдеш да си събереш, да се, Вълкано, окитиш, мари че как те преляга златена китка да носиш, златена и паунюва! Как се Вълкана излъга, излъга, та си отиде. Не найде госкье стамболци, ни госкье, ни златно пиле, ми свари паша във къщи на копринена постеля, седяше, каве пияше. Той на Вълкана думаше: - Вълкано, моме хубава, ела посенни при мене до мойто десно колянс, чашата да ми подадеш, чашата пълна със каке! Кя на пашата думаше: - Пашо ле, паша ефенди, да дойда, що да не дойда, ма ми са ноги калени - постеля ще ти окалям, ръките ми са мърсени, лийдени и сланинени - чашата ще ти омърсям. Вчера ни госкье дойдаха, госкье, пашо ле, от Сливен - цяло хми прасе пекахме, я хми прасето разкънах, та си ръките олийдих,