Петър Марги́рки думаше

Текст

Петър Марги́рки думаше: — Булко Марги́рко, Марги́рко, Маргирко, яловице ле, гиди повни́ш ле, знаеш ле, когато бяхме лефтери, ти беше клето сираче, пък я бях чуздо яргатче, под янна стряха стояхме, енни ня капки ка́пяха, та че се зехме двамата, от нищо, нищо немахме, ни суфра́ ляп да ядеме, ни стомна ода да пием. Даде ни госпокь, Марги́рко, от сичко млого иманьня, саде си енно немаме, ни мъжка рожба, ни женска. Марги́рко, яловице ле, млада ли да те о́ставя, ле млада да те по́греба? — Побуле млада по́греби, ня буля млада о́стави, че кога́ срешна дувица, дувица, че я́лувица, та ме о́тсвята мързяло, та гиде́, гиде́ на мене. Петре ле, първо вянчило, имаме златна ябълка, като година цвятила, цвятила, ня завързала, тъва година цвятила, цвятила и завързала! Пък той се Петър ня сяти, той на дугенет отиде, и на брата си думаше: — Брате ле, касапине ле, я имам крава я́лува, сега са девекь години, да идеш да я заколиш! Стана Димитър отиде, като го видя Марги́рка, кя му е столът подала, и на стрика си думаше: — Да ти се окам, о́плакам, че се с бакю ти скарахме, та ми е рекъл бакю ти: — Млада ле да те о́ставям, ле млада да те за́колям! — Я нема, булко, да сенна, свали си, булко, бу́лното, за друго було бакюво! — Коли, стрико ле, та мълчи, куга ме, стрико, заколиш, заколиш да ме разпо́риш, да видиш вътре шу има! Той я стрико хи заколи, заколи и я разпори, на сърце ляжат двя дяца, стрико си люто кълняха: — Стрико ле, янатемате, дето майка ни заколи!