Петко си конят седлае

Текст

Петко си конят седлае, седлае, та го играе отпреж тях на калдаръмът. Брат му Димитър излязе и си на Петка думаше: - Бакю ле,бакю Петко ле, къдя, батко ле, ще подещ? - Димитре, на панагирят със моми и със момчета и я.Димитре, с булката, с булката, търновченката! Димитър дума батка си: - Ми зима, бакю, булката, че ни е грозна булката, ще ни се смяят хората - жените и хоратите, момите по хорището, мъжьето по дугенето! Петко брата си послуша и си самичек отиде, самичек без главеница. Отде леля си подмина. Като го видя леля му, леля му и калеко му, тие на Петка думаха: - Де ти е,Петко,булката, булката, търновченката, та да я, Петко, научим? Млого я фалят хората. че била млого богата, млого ти мъка фтаксала, вденица и тупавица и дванадесте хильльеди! - Нъстена, лелю, нъстена, нъстена, ма ще я върна, оти е луда пластава! Я ми се Дона потресе, кога на зефекь ходихме у енна млада булчица. Малко хми дяте проплака. Лелю ле, не найде ли се я жена,я стара баба дятето да си омири, ми рипна Дона пластава, зарева като мецана, затупка по долапето! Че кат се Лона стъписа, та в тиквеникът батиса и бутна Дона кандилят, кандилят на кумизната, та си полите напръска, полите и пазовите и кникатата престелка!