Пофали се, Рабре ле, добър юнак

Текст

Пофали се, Рабре ле, добър юнак, че си има, Рабре ле, бърза коня - за день земя, Рабре ле, обихода и пак вечер, Рабре ле, тук дохода, та си седи, Рабре ле, на дугеня, на дугеня, Рабре ле, на кепеня. Кога идат, Рабре ле, мальки моми, мальки моми, Рабре ле, на кладенче, той се фали, Рабре ле, побър юнак на момите, Рабре ле, на момците, че си има, Рабре ле, бърза коня, бърза коня, Рабре ле, лястовичка - за день, земя, Рабре ле, обихода и пак вечер, Рабре ле, тук дохода! Де го зачу, Рабре ле, ясно слънце. Той отиде, Рабре ле, пре юнака, та му дума, Рабре ле, ясно слънце: - Ой те тебе, Рабре ле, добър юнак, хайде да се,Рабре ле,обзаложим - от изтока, Рабре ле, до захода! Като ми се, Рабре ле, фалба фалиш, че си имаш, Рабре ле, бърза коня, бърза коня, Рабре ле, лястовичка - за день земя, Рабре ле, обиходаш и пак вечер, Рабре ле, тук доходаш! Яко тебе, Рабре ле, я надваря, ще ти зема, Рабре ле, бърза коня; яко мене, Рабре ле, ти надвариш - ще ми земеш, Рабре ле, моя сёстра, моя сестра, Рабре ле, Калинчица! Обзаложили се, Рабре ле, и тръгнали от изтока,Рабре ле,към захода. Добър юнак, Рабре ле, на планнина, ясно слънце,Рабре ле,на прогюма. Отговаря, Рабре ле, ясно слънце: Ой те тебе, Рабре ле, добър юнак, от бога е,Рабре ле,нарекано - на планнина, Рабре ле, да починем! Разяхна си, Рабре ле, добър юнак, разяхна си, Рабре ле, бърза коня, че полегна, Рабре ле, та позаспа, та го стигна, Рабре ле, ясно слънце, та го стигна, Рабре ле, и задмина. Кон му цвили, Рабре ле, земя копа, земя копа, Рабре ле, до зенгии, до зенгии, Рабре ле, маламени! Га се сепна, Рабре ле, добър юнак, га се сепна, Рабре ле, и разбуди: храбър юнак, Рабре ле, на планийна - ясно слънце, Рабре ле, на захода! Почуди се, Рабре ле, добър юнак, почуди се, Рабре ле, замисли се - дали назъкь, Рабре ле, ели напреж? Проговаря, Рабре ле, бърза коня: - Ой те тебе, Рабре ле, добър юнак, извади си, Рабре ле, бяла кърпа, забули си, Рабре ле, бяло лице, да те вяйка, Рабре ле, не закачи, да те вятер, Рабре ле, не обрули! Че въссенни, Рабре ле, бърза коня! Забули се, Рабре ле, добър юнак, забули си, Рабре ле, бяло лице, та че стъпна,Рабре ле,на зенгия, доде фърли, Рабре ле, десна нога, той си стигна, Рабре ле, ясно слънце! Кат го стигна, Рабре ле, и го мина, че се върна, Рабре ле, та го срещна... Отговаря, Рабре ле, ясно слънце: Халаль ти е,Рабре ле,моя сестра, моя сестра, Рабре ле, Калинчица!