Пофалила се Милкина майка

Текст

Пофалила се Милкина майка, пофалила се, провикнала се, хей коладе ле, мой коладе ле: - Наша Милчица нийде я няма - ни в Котел града, ни в Цариграда, хей коладе ле, мой коладе ле! Бре де я зачу момче ергенче, момче ергенче, младо гемижийче, хей коладе ле, мой коладе ле. Той си юбзело остра балтийка, та си надяла тенко кересте, хей коладе ле, мой коладе ле, че си направи бърза гемийка, и я натвари ситен маргарикь, хей коладе ле, мой коладе ле. Че я закара в Милкинем село, та че се викна, викна провикна, кей коладе ле, мой коладе ле: - Вървите, моми, вървите, булки, та си зимайте ситен маргарикь, кей коладе ле, мой коладе ле! Вървяли моми, вървяли булки, не е отишла хубава Милка, хей коладе ле, мой коладе ле, ми е отишла Милкина майка да хи юбземе ситен маргарикь, хей коладе ле, мой коладе ле. Той не хи даде ситен маргарикь, еми си рече Милкинум майши, хей коладе ле, мой коладе ле: - Бре ой те тебе, Милкина мале, нека си дойде хубава Милка, хей коладе ле, мой коладе ле, да си юбземе ситен маргарикь, да си юбземе, да се накичи, хей коладе ле, мой коладе ле! И кя е дошла хубава Милка, и кя е дошла, в гемийка вляла, хей коладе ле, мой коладе ле. И той си лъзна бърза гемийка, бърза гемийка по синьо море, хей коладе ле, мой коладе ле!