Походил Тончо, походил

Текст

Походил Тончо, походил, походил, поергеновал, та стана момче голямо и си службата изкара. Кат са го Тонча волнили, мало е млого походил - енна ми цяла година. Че се е Тончо разболял на день ми Свети Димитър. Лежал е Тончо, болял е енна ми цяла недяля. Той на майка си думаше: Речи, мале ле, на татка, нека ме татко заведе на дохтур - на Бояжиюв, дано ми нящо спомогне. Бакю му впрегна колата, станали, та си тръгнали. Като от село изляли, той на кака си думаше: - Како ле, како Дукено, дай ръка сбогом да сторим - я вейке нема да дойда. Тие му сърце правеха: - Ти нема, Тончо, да умреш! Вървили, шу са вървили, та в Панчарюво отишли. Като го дохтур прегледа, той си на Тонча думаше: - Вървите скоро във Бъргас, дано ти нящо спомогнат! Като във Бъргас стигнали във държавната болница, там са го Тонча свалили и го на легло турили. Бакю му се назъкь повърна. Тончо майци си думаше: - Да знае, мале, да знае моят браточед да дойде, да дойце да се видиме! Още си дума думаха най Тодор дойде отвънка. Тие му укос донели. Седяли, шу са седяли, думали, хоратовали, че стана Тодор, та тръгна. Тончо му стана лошаво, думата му се промени, погледът му се обърна и се от душа отдели. В евтонобил го турили, та го в Заберно занели, там да го Тонча погребат.