Посбили ми се,посбили

Текст

Посбили ми се,посбили три ряки, мале, три сестри Тунджа, Марица и Арда. Мало се млого посбили три деня и три вечера. Енна си друга думали: – Хайдете да се позапрем, позапрем да отпочинем и баре еннаш позаспим. Която сестра подрани, другите да си повика, та трите въенно да вървим, да видим ногав да видим коя ще да не подмине! Рекли си и така сторили, поспряли да отпочинат и еннаш сънь да заюснат. Тунджа хми сестра по-малка, по-малка и най-глупава кя си най-рано подрани, подрани, не ги повика. Тръгнала Тунджа, отишла, на тях се не обадила. Като се Арда разбуди, кя на Марица думаше: Я стани, сестро, я стани, че Тунджа, нашта сестричка, кя си е рано ранила, ранила, не ни повика, тръгнала и е отишла! Марица дума на Арда: Ардо ле, сестро по-малка, да даде госпокь, сестро ле, да върви Тунджа, да върви, да върви и да лъкати, горите да си събаря, горите и планнините и на нас пъкь да отваря. Ний ще я подир настигнем, настигнем, сестро, задминем! Де стоял госпокь, та слушал, та даде госпокь на Тунджа да върви и да лъкати, сестрим си пъкь оправила. Тие я подир стигнали, стигнали и подминали.