Прочу се Дапчо в Кайрякът

Текст

Прочу се Дапчо в Кайрякът, че има мома хубава - Добра висока топола. Бяла е като гъркиня, цървена като ябълка. Вървяли, та я искали ерлии и ябанжии: ниското Нане Кайрячко, Коста от Урумкюво, Димитър от Саръмуса и Коста от Панчарюво. Добрина майка думаше: - Добро ле,мари хубава, Димитра да го не зимаш, че той е момче сирмашко, в престелка тряски ще сбираш огънят Добро да стъкаш. Ла земеш, Добро, Нането, ниското Нане Кайрячко, че има мъка безкрайна, безкрайна и безхесапна, че има млого иманьнье и има пари готови! Лобра майши си думаше: - Неща го, мале, неща го ниското Нане Кайрячко, че той е нисък и грозен и нема да ми преляга на боят и на такъмът! Опустяла му мъката, вълци му яли иманьнье, ръжда му яла парите! Я ше си зема, мале ле, бре Коста от Панчарюво. Я като ходих, мале ле, на Гьоптепскят панагир Коста й Никола седяха на Никола Бакържоолу. На енно място седяха, та енна дума думаха, и енна руба носеха, и енна руба еснафска. Не можах да ги различа кой беше Коста й Никола! Той ще ми Коста преляга на мойте църни чукмане, я ще му,мале,прелягам на църните му бутоше!