Прочу се врачка във Странджа

Текст

Прочу се врачка във Странджа, че била млого знайница, знайница и познайница. Добрю на Рада думаше: - Радо ле,първо любовье, ще пода, Радо, във Странджа врачката да ми врачова, дано ми,Радо угади що ни децата умират! И стана Добрю отиде. Като във Странджа отиде, найде врачката разпаса, разпаса и гошоглава, че си главата миеше и си косата чешеше. Врачка на Добри думаше: - Добрю ле,добър кехая, на лошав ме хель завари - нема хубаво да патиш! Я пък Добрю хи думаше: Врачко ле,мари знайницо, знайницо и познайницо, я дойдох да ми угадиш имам ли любе в селото! Пък врачката му думаше: Добрю ле, добър кехая, лъжи,Добрю ле,ког лъжи - врачката не мож излъга! Ми ти си главен и женен, ма ти децата умират - сега ти енно остава. Да бързаш, Добрю, да вървиш, че и той, Добрю, ще умре, на гробье ще го завариш. На неговите двадесте и булката ти ще умре, на нехините двадесте ти на овцяте ще подеш, та на чердакът ще сеннеш. От тъги, Добрю, от жалби кавалът ще си извадиш, да си,Добрю ле,посвириш. В кавалът змия ще има, змия, Добрю ле, усойна, на езикь ще те ухапе, та и ти, Добрю, ще умреш!