Прочула се е Калуда

Текст

Прочула се е Калуда, Калуда от Бунарасан, че е момчета искали, момчета деветнадесте и Стойнин Стоян - двадесте. Три пъте Стоян проводи, три пъте Стоян по трима - ма го Калуда не зима. Той си самичек отиде и на Калуда думаше: - Мари Калудо, Калудо, от ме, Калудо, не зимаш? Я ще те водя къта день, къта день, къта недяля, на недялята два пъте, пък на мяшеца - четери у майчине ти не госкье! Кя се Калуда излъга, излъга, та го е зела. Мало се млего водили - енна ми цяла година. Кя на Стояна думаше: - Стояне, любе Стояне, хайде ме,любе,заведи на госкье и на възвратки, че се за майка затъжих, за майка още за татка, за кака и за калека, за бате и за булката! Нали ме, любе, лъжеше, че ще ме водиш къта день, къта день, къта недяля, на недялята два пъте, пък на мяшеца - четери! Пък той хи Стоян думаше: - Любе Калудо, Калудо, моли се,любе,кръсти се дано морето пресъхне, пресъхне, стане на вирье, и сухар властар да пусне - тогава ще те заведам у майчине ти на госкъе! Булка Калуда раняше, раняше рано в недяля, та си морето черпеле, та поливаше сухарят: дано морето пресъхне, пресъхне - стане на вирье, пък сухар лиске да пусне.