Рада Дунаву думаше,мари

Текст

Рада Дунаву думаше,мари: - Дунаве, ярдъм Дунаве, Дунаве, ти като течеш, мари, отгоре от планината, Дунаве, ти няли видя, мари, моето първо любовье? Той хи Дунавът думаше, мари: - Радо, Райне ле, милото, видях го, Радо, видях го, мари, от нъва старна бял Дунав. На сиво конче яздеше, мари, с копринен пояс опасан и с ялтънено коланче, мари, със медна свирка свиреше. Свирката Ради рицаше, мари, рицаше и отрицаше: "Радо, Райне ле, любе ле, мари, още ли ходиш лефтера, още ли ходиш лефтера, мари, мене ли чакаш да дойда?" - Чакам те,чакам,Гьорги ле,мари, не мога да те дочакам, от слюбниците вървеньные, мари, от дворовето метеньнье, от столовето реденьные, мари от крондирето трошеньнье! - Радо, Райне ле, любе ле, мари, ти ко си малка глупава, майка ти глупава ли е,мари, да те майка ти преучи? Равни си двори не мети, мари, руси си коси не чеши, махрамата си не пери, мари, да ти слюбници не вървят, да ти прагове не калят, мари, да ти крондире не трошат! Радо, Райне ле, любе ле, мари, млого си,Радо,ходила, млого си ергеновала, мари, млого си мене чакала, още си мърва почакай, мари, доде на Стамбул да пода, да пода и да се върна, мари, гемийка да си разтварям, гемийка - бегликь железо, мари. Че га се върна, та дойда, че га се върна, та дойда, мари, за тебе ще се ўглавям!